На 23 април 2009 г. в град Свищов от 14:00 часа в кафе
„Калето” се проведе поетична среща под
надслов „Въздухът е поезия” по случай Ронсаровите дни. Мероприятието е
организирано от отдел Образование и култура и портокаловата къща към отдела на
град Свищов.
Срещата „Въздухът е поезия” се проведе на Международния ден на книгата, но поводът за тази среща бяха Дните на Пиер дъо Ронсар в Свищов, които се проведоха за първи път. В рамките на три дни в град Свищов пристигнаха много гости от България и Франция.
|
|
|
Кой е Пиер дъо Ронсар?
Пиер дъо Ронсар (11.09.1524- 27.12.1585г.) е смятан за най- великият ренесансов поет на Франция. Романтична загадка забулва неговия произход. В прочутата си „Елегия на Реми Бело” пише:
По род съм от страна, где зиме мраз настава,
где Дунавът студен край Тракия минава...
Пиер дъо Ронсар (на френски Pierre de Ronsard) е френски поет и член на Плеядата, наричан от своите съвременници принцът на поетите.
Според някои сведения семейството му се преселва от България във Франция през първата половина на 14 век. Бодуен дъо Ронсар (или дъо Росар) основава френския клон на фамилията. Бащата на поета се нарича Лоис, а майка му, Жан дъо Шодрие – благородно семейство. Пиер е най- малкият син.
Бъдещият принц на поетите се учи у дома в продължение на няколко години, а на деветгодишна възраст е изпратен в Наварския колеж в Париж.
Работи в кралското семейство като паж на най- големия син на краля Франсоа, а след това на неговия брат, херцогът на Орлеан. След смъртта на английската кралица Елизабет, която няма деца за наследник на трона е избран за шотландския крал Джеймс V, Ронсар е преместен на негова служба и прекарва три години във Великобритания.
След завършването си във Франция през 1540 г. той отново е взет на служба при херцога на Орлеан. На тази служба той има нови възможности да пътува, изпратен е във Фландрия и отново в Шотландия. Обещаващата дипломатическа кариера на Ронсар е прекъсната от пристъп на глухота, която никой лекар не успява да излекува и той решава да се посвети на науката. За тази цел той избира колежа Кокре. Популярността на Ронсар още приживе е огромна и успехът му остава неизменен.
Пиер дъо Ронсар
Преди бе Хаосът мъгляв и мрачен,
но любовта зачена светлината.
Извая форми цветове и дати
на свод и суша и вълни прозрачни.
Тъй моят дух неопитен лениво
на тялото в материята тежка
се луташе без силует човешки
до срещата с очите ти красиви.
И стана обич моята природа-
Докрай пречистена и благородна,
на същността придала съвършенство,
увлякла ме в ефирния си полет,
дарила на живота власт и воля,
кръвта ми сгряла с пламък и вълшебство.
|
|
 |
Ученичката от XI а клас Силвия Петрова Петрова представи три свои стихотворения.
Без теб
Какво ли всъщност ще загубя
ако те няма в моя ден,
във нощите ми, в мойте мисли
и ако ти не си до мен?
Навярно ще е много трудно
дори да дишам и да крача,
ще ме боли сърцето будно,
душата си едва ще влача.
Разбирам колко те обичам
и с устни, и с очи, и с длани!
С най- нежни имена наричам
и Теб ,и любовта ни.
Какво ли всъщност ще загубя
ако те няма в моя ден?
Разбира се-самият тебе,
а сигурно и част от мен!
КЪДЕ СТЕ, АПОСТОЛИ?
Жив е, жив е той- всъщност кой?
И къде ли все още живее-
в спомен нечий ли търси покой
или само спомня за него музея?
Съществува ли в нашата памет
нещо друго освен имена
на герои, развявали знаме
в бой за чест, свобода, светлина?
Оживяват ли често в душата
тези светли и чисти мечти
на апостоли, сгрели сърцата
на народа ни в тъмните дни?
Тез въпроси тревожни и вечни
колко хора вълнуват сега?
Дати, личности- все по-далечни
Все по-рядко навяват тъга.
О, апостоли смели, къде сте
И къде ли е вашият плам,
на малцина сте с нещо известни
за мнозина сте нищо, о срам!
„Жив е той”- каза нявга поета,
не умира и вечно живей,
с песента, със стиха, със портрета
и със огъня, в погледа грей.
Затова да спасим идеала,
да не гаснат онез светлини
на апотоли, нявга живяли.
Живи днес и във бъдните дни!
Животът е улица
Животът е улица-
по нея вървим;
към нещо, към някого
докрай се стремим.
А малките улички
от всеки наш ден
превръщат живота ни
в път устремен.
По него се срещаме
с много лица,
фалшиви и истински
очи и сърца.
Съдбата закриля ни
в трудния път
и води ни някъде-
наш е светът!
По пътя към хората
мостове строим,
в пространството, времето ,
а после рушим
любови, доверия,
страсти, мечти,
копнежи за щастие,
блян, красоти.
Вървим и се връщаме
по път-кръстопът;
в безкрайно движение
върти се светът.
И ние въртим се
в начало и край
и тръгваме,спираме
във ад и във рай.
И плачем, и смеем се,
често грешим,
все търсим и чакаме
човека любим.
Да хванем ръката му
в трудния път,
да чуем как заедно
сърцата туптят.
Начало на улица
е родният град,
а краят е някъде
в големия свят.
Но важно е друго
за всеки човек:
сърцето добро ли е-
пътят е лек!
По повод тези събития Таня Ликова (гл. експерт звено „Култура”), Ася Михайлова (експерт „Социални дейности”) и Лидия Славева (експерт „Организация на труда”) бяха водещи на поетичната среща, в която взеха участие ученици от Портоколава къща „Озарение”, от град Стражица и град Велико Търново. Учениците представиха своите творби и в края на срещата пуснаха балони, в които бяха сложени техните произведения. Този символичен край премина с пожелание за бъдещи успехи и нови срещи.
Цветанка Мънчева